School

Модел на връзката с локализирани електрони - молекулата е съставена от атоми, които споделят електронни двойки чрез орбиталите си, като всяка електронна двойка се счита като конкретно локализирана в пространството между атомите

Люисови формули - начин на изобразяване на валентните електрони на елементите и техните съединения

Люисови формули на елементите - първо се изобразяват единичните електрони по четирите страни на символа за химичния елемент чак след което те започват да се сдвояват

Люисови формули на съединения - споделените електронни двойки се изписват с една черта между двата атома, които свързват

а) съставяне

• преброява се общият брой валентни електрони в съединението
• избиране на централен атом - атомът, който присъства най-малко пъти в съединението и който може да съставя най-много връзки (обикновено е с най-ниска електроотроцателност)
• всички нецентрални атоми се свързват с по една проста връзка с централния - ако има два централни атома (атоми на един и същ елемент), те също се свързват помежду си с една проста връзка
• останалите електрони се разпределят по нецентралните атоми, така че те да имат стабилна конфигурация
• ако след това също останат електрони, те се записват при централния атом (или се разпределят между централните атоми, ако има повече от един)
• ако някой атом все още не е в стабилно състояние, той ще образува сложна връзка с някой от съседните си, за да се доближи до стабилно състояние

б) стабилни конфигурации

• повечето елементи се стремят към конфигурациите на благородните газове
• водородът $\mathrm{H}$ е стабилен с 2 валентни електрона
• берилият $\mathrm{Be}$ е стабилен с 4 валентни електрона
• елементите от 13 (IIIA) група са стабилини с 6 валентни електрона
• елементите C, N, O, F винаги са стабилни с 8 валентни електрона
• някой елементи от 3 период надолу са стабилни с повече от 8 електрона, защото могат да държат електрони в $d$ орбиталите си

Теория на резонанса - понякога повече от една валидна Люисова формула съответства на едно и също съединение

а) резонансни структури - структурите, които остават възможни след написването на Люисовата формула за дадено съединение

б) резонансен хибрид - реалното съединение е суперпозицията на резонансните си структури

• връзките, които присъстват във всичките резонансни структури се записват с непрекъснати линии
• връзките, които присъстват само в определени резонансни структури се записват с пунктирани линии

Формален заряд - критерии за преценка на това коя от резонансните структури най се доближава до истинския строеж на съединението

а) изчисляване

$$\text{формален заряд}=\begin{array}{r}\text{брой валентни електрони в свободния атом}\\ -\text{ брой валентни електрони в атома в съединението}\end{array}$$

• споделените електронни двойки се смятат за по равно разпределени между споделящите ги атоми

б) сравняване на резонансните структури - резонансните структури, които най-много се доближават до реалната структура имат:

• атоми, чийто формален заряд е най-близо до 0
• атоми с висока електроотрицателност, чийто формален заряд е отрицателен